Аз съм ерготерапевт *  с дългогодишен опит в работата с

„ Аз съм ерготерапевт *  с дълготраен опит в работата с деца, родители и учители. Забелязвам, че от ден дневно децата ни стават все по-зле в доста аспекти.

Чувам едно и също нещо от всеки преподавател, който срещна, а като професионален терапевт следя намаляване на обществената, прочувствената и академичната интензивност у актуалните деца и в това време внезапно нарастване на броя на децата с намалена обучаемост и други разстройства.
⠀
Както знаем, мозъкът ни е предразположен. Благодарение на околната среда можем да създадем мозъка си „ по-силен “ или „ по-слаб “. Искрено имам вяра, че макар всичките ни най-хубави планове, за жалост, развиваме мозъците на децата си в неверна посока.
⠀
И ето за какво:
⠀
1. Децата получават всичко, което желаят и незабавно откакто го изискат

„ Гладен съм! “ „ След секунда ще си купя нещо за ястие. “ „ Жаден съм. “   „ Ето един автомат с питиета. “ „ Скучно ми е! “ „ Вземи телефона ми. “
⠀
Способността да се отсрочва удовлетворяването на потребностите е един от основните фактори за предстоящ триумф. Искаме да създадем децата си щастливи, само че, за жалост, ги вършим щастливи единствено сега и нещастни в дълготраен проект.
⠀
Способността да се отсрочи удовлетворяването на потребностите значи дарба да се работи в положение на стрес.
Децата ни последователно стават по-малко готови да се оправят даже с незначителни стресови обстановки, което в последна сметка се трансформира в голяма спънка за триумфа им в живота.
⠀
Често виждаме неспособността на децата да отсрочват желанията си в класната стая, молове, заведения за хранене и магазини за играчки, когато детето чуе „ Не “, тъй като родителите са научили мозъка му да получи незабавно всичко, което желае.
⠀
2. Ограничено обществено взаимоотношение
⠀
Имаме доста работа, непрекъснато сме заети, по тази причина даваме на децата си джаджи, с цел да бъдат заети и те. Преди това децата играеха на улицата, където в рискови условия развиваха своите обществени умения. За страдание джаджите изместиха разходките им навън. Освен това технологиите направиха родителите по-малко налични за взаимоотношение с децата.

Телефон, който „ седи “ с детето вместо нас, няма да го научи да поддържа връзка. Повечето съумели хора са с развити обществени умения. Това е приоритет!

Мозъкът е сходен на мускулите, които се образоват и упражняват. Ако желаете детето ви да може да кара колело, вие го научавате да кара. Ако желаете детето ви да може да чака, би трябвало да го научите на самообладание. Ако желаете детето ви да може да поддържа връзка, би трябвало да го социализирате. Същото важи и за всички останали умения. Няма разлика!

3. Безкрайно развлечение

Ние създадохме неестествен свят за нашите деца. В него няма досада. Щом детето се успокои, тичаме да го забавляваме още веднъж, тъй като в противоположен случай ни се коства, че не изпълняваме родителския си дълг.
Ние живеем в два разнообразни свята: те в своят „ свят на занимания “, а ние сме в различен, „ свят на работа “.

Защо децата да не ни оказват помощ в кухнята или с прахосмукачката? Защо не събират играчките си?
Това е елементарна монотонна работа, която тренира мозъка да действа по време на осъществяване на скучни отговорности. Това е същият „ мускул “, който се изисква за учене в учебно заведение.

Когато децата идват на учебно заведение и идва време за писане, те дават отговор: „ Не мога, прекомерно комплицирано е, прекомерно скучно “. Защо? Защото дееспособен „ мускул “ не се тренира с безпределно развлечение. Тренира се единствено по време на работа.

4. Технологиите

Джаджите станаха безвъзмездни бавачки за нашите деца, само че за тази помощ би трябвало да се заплати. Ние плащаме с нервната система на нашите деца, с тяхното внимание и дарба да отсрочват удовлетворяването на желанията си.
Ежедневието е скучно спрямо виртуалната действителност.

Когато децата идват в клас, те се сблъскват с гласа на хората и съответна образна стимулация, за разлика от графичните детонации и специфичните резултати, които са привикнали да виждат на екраните.

След часове, прeкарани във виртуална действителност на децата им става все по-трудно да обработват информацията в класната стая, тъй като са привикнали с високото равнище на стимулация, което дават видеоигрите. Децата не са в положение да обработват информация с по-ниско равнище на стимулация и това се отразява отрицателно върху способността им да вземат решение университетски задания.

Технологиите също по този начин прочувствено ни отдалечават от нашите деца и нашите фамилии. Емоционалната досегаемост на родителите е главното хранително вещество за детския мозък. За страдание последователно лишаваме децата си от това.

5. Децата ръководят света

„ Синът ми не обича зеленчуци. “ „ Не обича да си ляга рано. “ „ Не обича да закусва. “ „ Не обича играчки, само че добре се оправя със смарт телефона. “ „ Той не желае да се облича. “ „ Мързи я да яде сама. “

Това непрекъснато слушам от родителите. От по кое време децата ни диктуват по какъв начин да ги възпитаваме? Ако им дадете  всичко, което желаят, те какво ще вършат? Ще ядат тестени произведения като пици, торти, ще гледат телевизия, ще играят на таблета и в никакъв случай да няма да си лягат.

Как да помогнем на децата си, в случай че им даваме това, което те желаят, а не това, което е положително за тях? Без вярно хранене и пълностоен нощен сън, децата ни отиват на учебно заведение раздразнени, тревожни и невнимателни. Освен това им насочваме погрешно обръщение.

Те научават, че могат да вършат каквото си желаят и да не вършат това, което не желаят. Те нямат концепция какво да вършат.
За страдание, с цел да реализираме задачите си в живота, постоянно се постанова да вършим нужното, а не това, което желаеме.

Ако детето желае да стане студент, то би трябвало да учи. Ако желае да бъде футболист, би трябвало да тренира всеки ден.

Децата ни знаят какво желаят, само че им е мъчно да създадат нужното за реализиране на тази цел. Това ги води до непостижими цели и оставя децата разочаровани.

Тренирайте мозъка им!

Можете да упражнявате мозъка на детето и да измененията живота му, тъй че то да бъде сполучливо в обществената, прочувствената и академичната сфера.

Ето по какъв начин:

1. Не се опасявайте да поставяте рамки

Децата се нуждаят от тях с цел да израснат щастливи и здрави.
– Направете график на хранене, време за сън и време за джаджи.
-Помислете какво е добре за децата, а не какво желаят или не желаят.  По-късно те ще ви благодарят за това.
– Възпитанието е сложна работа. Трябва да сте изобретателни, с цел да ги накарате да вършат това, което е добре за тях, макар че през множеството време това ще е тъкмо противоположното на това, което желаят.
-Децата се нуждаят от закуска и питателна храна.  Те би трябвало да излизат на открито и да си лягат в точния момент, с цел да могат на идващия ден да отидат на учебно заведение и да са подготвени да учат.
– Превърнете това, което не обичат да вършат в занимателна, прочувствено стимулираща игра.

2. Ограничете достъпа им до джаджите и възстановете прочувствената си непосредственост с децата

– Подарете им цветя, усмихнете се, погъделичкайте ги, сложете записка в раницата им или под възглавница, изненадайте ги като ги заведете от учебно заведение някъде да обядвате, танцувайте, пълзете, замервайте се с възглавници.
– Организирайте фамилни обеди или вечери, играйте настолни игри, отидете дружно на разходка с колела и вечер се разхождайте с фенерче.

3. Научете ги да чакат!

– Да скучаем е обикновено, това е първата стъпка към творчеството.
– Постепенно увеличавайте времето за изчакване сред „ Искам “ и „ Получавам “.
– Опитайте се да не употребявате джаджи в колите и заведенията за хранене и научете децата да чакат, говорейки или играейки.
– Ограничете непрекъснатото дъвчене на нещо.

4. Научете детето си да се занимава с монотонна работа от най-ранна възраст, защото това е основата за бъдещата им продуктивност
– Да си сгъват облеклата, да събират играчките си, да разопаковат артикули, да си оправят леглото.
– Бъдете изобретателни. Направете тези отговорности занимателни, тъй че мозъкът да ги свързва с нещо позитивно.

5. Научете ги на обществени привички

-Научете ги да споделят, да могат да губят и да печелят, да хвалят другите, да споделят „ благодаря “ и „ апелирам “.

Въз основа на моя опит като терапевт, мога да кажа, че децата се трансформират сега, когато родителите трансформират методите си към възпитанието им. Помогнете на децата си да съумеят в живота, като възпитавате и упражнявате мозъка им, преди да е станало прекомерно късно. “

Автор: Victoria Prooday
Превод: energetika-bg.com

* Ерготерапевтът работи с деца, родители и учители в търсене на решения за превъзмогване на усложненията и възстановяване качеството на живот. Насърчава в оптималната степен насърчаване на автономия на детето в ежедневните действия, образованието и игрите и способства за повишение на независимостта, достъпността и сигурността на домашната и обществена среда. Основната роля на ерготерапевта е да оцени усложненията на детето в осъществяването на ежедневните действия, които се дължат на физически и/или душевен увреждания или закъснение в развиването.

Д-р Николас Кардарас: Децата и смарт телефоните. Всичко е доста по-зле, в сравнение с наподобява!

Става дума за  „ цифровия хероин “: по какъв начин екраните трансформират децата в психопати- наркомани Д-р Николас Кардарас – изпълнителен шеф на The Dunes East Hampton, един от най-големите в Съединени американски щати рехабилитационни центрове…Цялата публикация